История на преброяванията

Началото на преброяванията на населението в Княжество България е поставено със закон от 13.12.1880 г. за общото преброяване на народа в Княжество България на 1 януари 1881 година (в някои източници датата е 31.12.1880 г.).

Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. е основателна причина за провеждането на второто преброяване на населението към 31.12.1887 година.

В края на XIX век Международният статистически институт одобрява набор от правила за провеждане на преброяване на населението и представяне на резултатите. Тези правила са в основата на приетия от Деветото народно събрание през 1897 г. специален Закон за преброяване на населението, сградите и домашния добитък в Княжество България. В съответствие с този закон се извършват четвъртото преброяване, проведено към 31.12.1900 г., и преброяванията през първата половина на ХХ век.

Постепенно се създава практика преброяванията да отразяват значителните политически и социално-икономически промени в страната. Обявяването на независимостта на България през 1908 г. е последвано от преброяване през 1910 година. През 1920 и 1946 г., след края на двете световни войни, също се провеждат преброявания на населението и жилищния фонд. В края на 1992 г. преброяването се провежда по време на дълбоки трансформации във всички сфери на обществото и съвпада с началните етапи на развитие на явления и процеси, свързани с прехода от централизирана планова към пазарна икономика.

От началото на ХХІ век са проведени две преброявания в съответствие със специално разработени закони. Преброяването към 1.03.2001 г. промени традицията преброяванията в България да се провеждат в края или в началото на декември. То се извърши по време на кандидатстването на България за членство в Европейския съюз и неговата програма беше хармонизирана с програмата на преброяванията в държавите – членки на ЕС, и препоръките на ООН.

При последното, седемнадесето поред преброяване към 1.02.2011 г. в България за първи път беше използван комбиниран метод за събиране на данни – електронно и класическо. Над 40% от населението на страната се възползва от възможността да се преброи чрез интернет. Големият интерес към електронното преброяване беше провокиран от бързото развитие и все по-нарастващото влияние на информационните технологии в обществото. Това преброяване беше организирано и проведено в пълно съответствие с европейските регламенти и националното законодателство в областта. Получените данни са напълно съпоставими с данните на другите държави – членки на Европейския съюз, и са част от данните за Европа и света.

КРАТКА ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА ЗА ПРЕБРОЯВАНИЯТА НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ

В близо 140-годишната демографска история на България досега са извършени 17 преброявания:

Данните от проведените преброявания дават възможност да се проследи в рамките на един над стогодишен период развитието на човешкия капитал в България, да се характеризира възпроизводството на населението и неговата териториална мобилност. Малко са страните в света, които разполагат с такова огромно богатство от информация за населението и условията, при които то живее.

Преброяването, както никое друго статистическо наблюдение, се вписва в историята на дадена страна. За разлика от други статистически изследвания то не е рутинна статистическа операция, а задача от национално значение. Не може да бъде и другояче, когато става дума за дейност, изискваща участието и сътрудничеството на всички граждани в страната. Преброяването има значение, защото всеки отделен човек има значение. Преброяването се отнася до всяко лице и резултатите от него принадлежат на всички.